вторник, 1 септември 2009 г.

Обичан

Не си това, което съм те мислила.
Понякога си капка на дланта,
понякога си в същността на изстрели
или просто камък на врата,
от който аз потъвам по-надолу
и стигам почва, някаква земя,
и вече мога да вървя свободно
и сапунени мехури да летя...
Понякога
те мисля и си мисля,
че няма как очите да стоят,
а те безкрайно тихо и любовно
във твоите изправят се и смях,
и много топлина, и много дъжд
като рекички през капчук протичат,
но без да свършват. Ти си изведнъж,
понякога и всякога Обичан.

4 коментара:

  1. Истинско вълшебство е тоя стих. Ако имах дарбата, бих казала нещата точно по този начин.
    Поздрави за красотата, която си сътворила.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ви от сърце! Толкова е хубаво да знаеш, че някой някъде се усеща като теб, било то малко тъжен, много влюбен и/ли усмихнат от хаоса и спокойствието в душата си! Благодаря, че ме четете и споделяте!

    ОтговорИзтриване
  3. А аз ти благодаря, че не спираш да пишеш, Поетесо.

    ОтговорИзтриване