Аз умея да бъда нещастна,
да страдам за теб и за други,
да виждам във думите камъни,
с които приказва дъждът ми...
Умея да търся в очакване,
да стана стена /или дупка/,
но как да си тръгна,когато
безумно това ме обърква...
Задръж ме илИ изгони ми
/посочи накъде е вратата/,
само не чакай, любими,
да рухна над теб със стената си.
Незнам....Представите ми за сила на поезията винаги рухват когато прочета толкова силен стих...Поклон!!!
ОтговорИзтриване