събота, 26 декември 2009 г.

Честна поетска

Научих много болки от добро.
Видях да страдат тези, що помагат.

Трепери пак едното ми око
и с другото преглъща до припадък.
Ръцете неспокойно пипат пак,
даже щом уверена се мисля.
Не мога да повярвам във това,
което е животът, и не искам!
Аз може би съм женски Дон Кихот
и, може би, напред ще се обеся
на вятърната мелница, Любов,
но днес съм тук! И днес съм...
поетеса,

което ще рече, че всичко мога -
да съм Човек, Добро, да нося Огън!

1 коментар:

  1. Изключителен стих!!! Опитах се да измисля коментар, но не можах и затова останах безмълвен.

    ОтговорИзтриване