Между планетите на хората те спрях,
защото те познах като Човека
(косата ти бе огънче, в дланта
понесъл бе едно небесно цвете -
крехко и красиво, и добро).
С ръка посегна - в моята го пусна,
светло се усмихна, а пък то
погълна всяка празнота изкуствена,
а после се протегна, вкорени
всичката си топлина в душата ми...
пресрещнах те из хорските звезди
и само в теб познах Земята си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар