понеделник, 11 октомври 2010 г.

Безнадеждно е

Днес пак съм тиха като дъжд,
дошъл нагости в ранна утрин.
Навън е още много пусто
и е свежо. След минута
ще протегнат сънени ръце
младите към слънце ново
и тревата ще расте
с надеждата за топла воля.
А аз съм тиха. Като дъжд
умея само да протичам.
Жадувам те, дано веднъж
поне без капки те обичам...

1 коментар:

  1. Денят тъй скучен е без теб
    дори не мога да извикам-
    далеч си , а тупти сърцето.
    Къде да сложа любота си,
    от лоши погледи я пазя,
    как с малко думи нежни,
    аз всичко да ти кажа.
    Когато в мен изгаря пламък,
    когато в сън любовен дни минават,
    как сълзи да изтрия с длани,
    а чувствата, къде остават.
    Не е никак безнадеждно,
    то е толкоз мило, толкоз нежно.
    Кат цвете скрито е във шепи,
    туй наше щастие безбрежно.

    ОтговорИзтриване