Днес пак съм тиха като дъжд,
дошъл нагости в ранна утрин.
Навън е още много пусто
и е свежо. След минута
ще протегнат сънени ръце
младите към слънце ново
и тревата ще расте
с надеждата за топла воля.
А аз съм тиха. Като дъжд
умея само да протичам.
Жадувам те, дано веднъж
поне без капки те обичам...
Денят тъй скучен е без теб
ОтговорИзтриванедори не мога да извикам-
далеч си , а тупти сърцето.
Къде да сложа любота си,
от лоши погледи я пазя,
как с малко думи нежни,
аз всичко да ти кажа.
Когато в мен изгаря пламък,
когато в сън любовен дни минават,
как сълзи да изтрия с длани,
а чувствата, къде остават.
Не е никак безнадеждно,
то е толкоз мило, толкоз нежно.
Кат цвете скрито е във шепи,
туй наше щастие безбрежно.