сряда, 7 септември 2011 г.

Душата си в метал ще скрия

Защо не ме превърнеш във ключе
и на сигурно да ме прибираш в джоба?
Аз много искам да ме отвлечеш,
където няма ни следа от хора
и да ми говориш сто неща,
от които да изпитвам гъдел.
Хайде, нарисувай ми овца!
Омръзнаха ми йорки, мопс и пудели...
Искам да пътуваш надалеч
само щом ме стискаш за ръката
(иначе проклетото сърце
кръвта преглъща твърдо, като злато,
а съм цяла само от сълзи -
тъжни, дето много те раняват).
Защо така Чистачът на комини
никога край мене не минава,
та да го докосна за късмет...
падащи звезди ловя в косите,
но и това не действа. Искам с теб!


пък нека съм ключе във джоба скрито...

Няма коментари:

Публикуване на коментар