Опразнено небе. До смърт ми липсваш.
Да спя сама е страшно за сърцето.
Нуждая се да ти напиша стихове,
но те разливат жлъчка по небцето.
Но те нарязват и накъсват думите,
стриват ги в хаванче, раждат хлипове...
Нареждат ги във въздуха забулено
с надеждата, че ще ги вдишаш.
Никога
не искам да съм образ на небе,
в което място има, няма Теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар