четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Наследство

мама: ...мина като миг.
тати: Мигни два пъти.
(=

И този път избяга хубавото време -
един щастливо дяволит немирник -
защо не съумяваме да създадеме
лампа или чайник, касичка ли, скрин ли,
дето да се скрие като някой Джин
и да си го викаме, щом като дотрябва
(ала не до три пъти, а цял живот един
стане ли смрачено - да се появява).
Татко го предложи, затова опитвам -
мигам на парцали и на нови дрешки,
Миглена ще ме кръстят, че Нели не отива,
но въпреки това допускам, явно, грешка -
грижите се трупат, гърбовете се превиват,
ръцете стават груби, очите ни угасват...
пътеводната надежда взе да се изтрива,
(да ти завиждам, Аладин, е грозно и опасно).
Но ръцете си да вдигам още ми е рано,
ще помигам като крушка и после ще просветна
на своите деца от сърце да завещая
татковата сила и вяра, и надежда...

Няма коментари:

Публикуване на коментар