неделя, 13 ноември 2011 г.

Когато (не) спя до теб

Понякога нощем (когато не спя)
лежа и те слушам как дишаш дълбоко
и иде ми (честно!) да се наведа
и да ти зашепна капризи в ухото:
как те обичам и как нямам мярка,
колко надежди си кътам за нас,
защо си ужасен, как си прекрасен
и че от глупави ядове си губя гласа...
Но той не ми трябва. Ти ме разбираш
без думи, без звуци, само с очи
четеш ми безумната радост, безгрижието,
тъгата безкрайна... обида дори.
И така. Често нощем този порив потискам,
макар че да пусна края ще взема
и както сънуваш, ще ти се прииска
да се събудиш и да ме погледаш...

2 коментара:

  1. Страхотни стихове пишеш! Често откривам нещо преживяно от мен в тях.
    Нел, моля те свържи се с мен, имам да ти давам едно отдавна обещано подаръче :) cattt@abv.bg

    ОтговорИзтриване