петък, 2 декември 2011 г.

Поливай с обич черни дупки и те ще станат на простори

Недей да ме превръщаш във човек,
ужасно ми харесва да си стоя калинка -
като огладено заоблено сърце
с точки-семенца за сеене в градинки,
които се намират у зеещи души,
изстинали от страшно, зверски сиво ежедневие
(защо ти е, по дяволите, крилцата да градиш
в ръце, които стискат юмруци от презрение
към днешния живот?!), я по-добре прави
дупки с меки пръсти и в тях сади космични
поглъщащи тревоги, прекрасни черноти,
за да поникнат здрави, животворни венчелистчета,
които да ухаят на надежда и Простор...
дръзко да развяват алени си рокли
и да танцуват кръшно, с решимост на боксьор
да нокаутират с хубост гняв, псувни, дълбоки
омрази като ров.
Защо съм ти човешка?
Косата ми да галиш? В очите да се губиш?
По-добре реши, че истински човечна
ме искаш до сърцето ти сутрин да се будя...
огладена, заоблена, сърцевидна и гореща.

7 коментара:

  1. много хубаво казано и написано, поздрави, продължавай така и до скоро

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесни, позитивни стихове! Думите ти са пълни с много истина "сади космични поглъщащи тревоги, прекрасни черноти,за да поникнат здрави, животворни венчелистчета,които да ухаят на надежда и Простор...". Но не винаги съумяваме да превърнем "чернотите" в нещо положително и красиво. Все пак надежда винаги трябва да има и простор в душите ни, където черните неща да бъдат разпраскани и стопени от надеждата...

    ОтговорИзтриване
  3. Разкошни стихове. Особено "защо ти е, по дяволите, крилцата да градиш в ръце, които стискат юмруци от презрение към днешния живот", наистина няма смисъл да започваш нещо след като си настроен така войнствено, само може да нараниш в този момент."По-добре реши, че истински човечна
    ме искаш до сърцето ти сутрин да се будя..."човек, когато не знае какво точно иска по-добре да остане сам и да разбере и тогава вече да действа.Всичко, което правим трябва да е за доброто не само на нас но и на околните...нека ухае на надежда и простор както е написано.

    ОтговорИзтриване
  4. Каквото и да правим и с когото й да сме трябва преди всичко да сме ние самите си , а не да се преструваме. Много ми харесаха думите в текста.

    ОтговорИзтриване
  5. Не виждам смисъл в това както казваш "защо ти е, по дяволите, крилцата да градиш в ръце, които стискат юмруци от презрение към днешния живот?!"много силни думи и истински,карат те да се замислиш за живота и това в какво го превръщаме."Защо съм ти човешка?
    Косата ми да галиш? В очите да се губиш? По-добре реши, че истински човечна ме искаш до сърцето ти сутрин да се будя... огладена, заоблена, сърцевидна и гореща."когато не знам какво искаме и кого точно и защо, точно него, по-добре да се оттеглим и да решим, а не когато вече бъде късно за една от страните.Любовта е сложно нещо, но без нея няма съществуване.

    ОтговорИзтриване
  6. хаха много приятни стихове особено тази част с калинката: "ужасно ми харесва да си стоя калинка -като огладено заоблено сърце с точки-семенца за сеене в градинки,които се намират у зеещи души,застинали от страшно, зверски сиво ежедневие (защо ти е, по дяволите, крилцата да градиш в ръце, които стискат юмруци от презрение към днешния живот?!), я по-добре прави дупки с меки пръсти и в тях сади космични. поглъщащи тревоги, прекрасни черноти,"Сега като се замисля наистина има прилика с едно малко сърчице видът на тази калинка. Продължавай да споделяш с нас.

    ОтговорИзтриване
  7. Поздравления за красиви строфи,които си написала и сподели с нас..." в ръце, които стискат юмруци от презрениекъм днешния живот?!), я по-добре прави
    дупки с меки пръсти и в тях сади космични
    поглъщащи тревоги, прекрасни черноти,
    за да поникнат здрави, животворни венчелистчета,
    които да ухаят на надежда и Простор...
    дръзко да развяват алени си рокли...." трябва да има надежда и сила, че всичкото ще се промени и че ако ти се е случило нещо неприятно, то е за да ти се случи нещо наистина хубаво и добро.Продължавай да пишеш имаш талант.

    ОтговорИзтриване