вторник, 27 декември 2011 г.

Ампутация

Когато на мъгла косите ми миришат,
нос недей показно да бърчиш,
щом станала съм облачна и сива,
значи, че лъчите ми са свършили.
Иди да ги откриваш в тишината,
с която изцерявах многословни речи,
преброй чертичките в стената,
бележещи компромисни растежи...
Прегледай първо няколко албума -
онези, дето с триста зорни зора
успях да събера - и, вярвам, ще се зърнеш
отсъстващ. Чак кънтящо, като липса на опора.
И после пак ме вдишай - хладна и мъглива
и уморена някак, но странно свежа.
Пък аз старателно добре ще те завия
преди агонията да прережа...

1 коментар:

  1. Много чувствени стихове, но страшно тъжни. И все пак са толкова истински думите "щом станала съм облачна и сива, значи, че лъчите ми са свършили.". Така се чувствам и аз на моменти, сякаш цялата светлина в мен се е изчерпала и имам нужда от нещо светло и положително, за да ме зареди. "И после пак ме вдишай - хладна и мъглива и уморена някак, но странно свежа." - а така се чувствам след някоя силна положителна емоция :) Невероятно истински стихове!

    ОтговорИзтриване