събота, 18 август 2012 г.

Няма нужда никой да краде

Оставям си черупката при теб.
И тръгвам. Гола, боса, наскърбена
от угаснала надежда и небе,
което дни наред е насълзено.
Нащърбеният път се вие в мен
като много тънка пепелянка,
ала отровата е силна и кълве
трохите за назад. Остават малко...
след това се Губя. Точка? Край?
Дали ще имам някое начало,
в което да повярвам? То се знае,
имам още много да раздавам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар