Дълбоко (в дванайсета глуха)
на своята къща подвижна
с тихичко тихичка скука
сънувах истории книжни
за рицари, бели коне.
за някакви приказни срещи,
които променят. И теб
измислих. И беше далечен.
Тогава реших да те търся.
По-точно - да те намеря.
Помъкнах тежащата къща,
та Дом да направиш от нея...
Къде си, къде си, къде ли?
Сизифовски опити правя.
Все някога ще те намеря!
Но как ще държа дотогава?
Няма коментари:
Публикуване на коментар