Безгранична

Аз много мога да предложа,
но ти недей се съгласява,
то всичко вече е заложено,
ала печалба... няма.

"Дългът е по-тежък от планина", но желанието...

Дълбоко (в дванайсета глуха)
на своята къща подвижна
с тихичко тихичка скука
сънувах истории книжни
за рицари, бели коне.
за някакви приказни срещи,
които променят. И теб
измислих. И беше далечен.
Тогава реших да те търся.
По-точно - да те намеря.
Помъкнах тежащата къща,
та Дом да направиш от нея...
Къде си, къде си, къде ли?
Сизифовски опити правя.
Все някога ще те намеря!
Но как ще държа дотогава?

Няма нужда никой да краде

Оставям си черупката при теб.

И тръгвам. Гола, боса, наскърбена

от угаснала надежда и небе,

което дни наред е насълзено.

Нащърбеният път се вие в мен

като много тънка пепелянка,

ала отровата е силна и кълве

трохите за назад. Остават малко...

след това се Губя. Точка? Край?

Дали ще имам някое начало,

в което да повярвам? То се знае,

имам още много да раздавам...