неделя, 7 юни 2009 г.

Намислено

В чашата ми сутрешно кафе
е скрито, явно, нещо много ведро,
със силата на онова море,
което у сестра ми дебне,
с вкус на пролет, с мириса на теб,
с полъха на нива слънчогледи -
много капки свят във чашка нес,
които ме отварят, да прогледна...
как навън по дневните дървета
се обичат птици лекокрили,
а под утринното слънце по небето
плават платноходи със хвърчило,
колко много силни цветове
се прегръщат, после се обичат,
как, кажи ми, да не ми се ще
в чашата ми с тебе да надничаме...

1 коментар: