Силните мъже са вече мит -
изчезнаха /умряха със баща ми/.
Взеха рамене, душа и кръв
и няма вече кой да взема раните.
Няма вече кой да пие болката
и да отрязва дънера на писъка,
силните мъже не са отсрочени,
те са просто на сърцето пристъпи.
Станаха на кратък тътен - звук,
който с всяка стотна съкращава
тихия живот на мойта скръб,
дъсчиците на пристана. От сламата
няма кой да вдигне вече връх,
да не пада във пръстта небето...
силните мъже си бяха кът,
а след баща ми станаха... на пепел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар