вторник, 23 юни 2009 г.

Силните мъже

Силните мъже са вече мит -
изчезнаха
/умряха със баща ми/.
Взеха рамене, душа и кръв
и няма вече кой да взема раните.

Няма вече кой да пие болката
и да отрязва дънера на писъка,
силните мъже не са отсрочени,
те са просто на сърцето пристъпи.

Станаха на кратък тътен - звук,
който с всяка стотна съкращава
тихия живот на мойта скръб,
дъсчиците на пристана. От сламата

няма кой да вдигне вече връх,
да не пада във пръстта небето...

силните мъже си бяха кът,
а след баща ми станаха... на пепел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар