сряда, 3 юни 2009 г.

Приличаш на есен

Защото вън, в ръцете ми, е тихо,
а вътре, във душата, ми е писък,
аз съм като плаха птица,
свикнала да бъде много ниско.
Аз съм като срамежливо цвете -
алено и някак много диво,
затова не мога да намеря
твоя цвят, на който да отивам...

А не е честно, никак не е честно

/когато имаш въздух да не дишаш/...
Имам си листенца от надежда,
които тази есен ще изпише.

1 коментар:

  1. Не е честно единствено това, че пишеш толкова красиво, а аз не мога да ти отвърна по същия начин. ()

    ОтговорИзтриване