неделя, 31 май 2009 г.

И то какви надничащи очи!

Очите ти усещам отдалече
/и то какви надничащи очи!/
Поискат ли, са две горещи свещи
/не искат ли, са същите, гори
право във душата ми/
от поглед,
от пламнали зеници, пълни с жажда,
в които се намирам много топла,
които ме прибират и прераждат,
а сетне се отварят ей така,
колкото докрай да ме погълнат

/сякаш съм трохичка светлинка,
в крачетата на нощни гълъби/
.
Мисля си, че мога да заспя,
само ако тихичко ме гледаш
и двете незалязващи слънца
с приспивна песен люлчено ме вземат.

1 коментар:

  1. И то какъв стих! :))
    Не мога да не джапна тук и да не ти се усмихна!

    ОтговорИзтриване