понеделник, 11 май 2009 г.

По ръбатото на края

Как се иска прошка за любов?
Не знаеш ли? И аз не зная...
Ти си бил, си и още колко
ли ще бъдеш моята голяма,
моята нестихваща, удавяща,
кротка и ужасно вълноломна,
моята на ръбчета заставала,
но никога не скачала, огромна...
моята обичана любов.
Как се иска прошка за наричане
някого с присъда доживот
за помнене и даже за обичане...
а как ли се понася?
/замълчи!
Не ми се слуша колко си изстрадал,
не ми се мисли още колко дни
душата ти на мойта ще попада,
не ми се иска... как не ми се иска
да лекуваш страшните изгаряния,
които си нанасяме, а сетне
почти със тебе съжаляваме/

И как да искам прошка за любов,
щом не мога в мен да се покая,
че съм те обрекла на такъв живот,
подскачащ по ръбатото на края.

1 коментар:

  1. Не ми я искай, защото няма да ти я дам...

    Като изключим че съм пристрАстен и пристрастЕн, като изключим също, че те обичам, жадувам и мечтая, опитвайки да отсъдя от една по-дистанцирана гледна точка, бих заключил твърдо и хладнокръвно: божичко, прекрасен стих!...
    И като видях, че е постнат тук преди 5 дни хвана ме яд, че го прочетох чак сега.

    ОтговорИзтриване