Помисли си. Не искам да бързаш
/не искам, защото го зная –
онова, което е всъщност
избрано от тебе, и зная
това, което у мене
крещи срещу него и скача
на бой, от едната ми гордост,
от едната ми женска нагарчаща
и отчаяно искаща влюбеност/
Помисли си. Реши. Не прибързвай
/отвътре тъга ме души,
отвътре на възели лудост
се връзвам и стискам, за да
накарам да млъкне сигнала,
писъка от тишина,
пръснал се в клетките/, ала
няма да бъде – да спреш,
върви, нали „трябва” ми каза,
ще бъда заета след теб
за двама ни да се наказвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар