В гърдите ми задух е влязъл,
а влагата - пратил в очите,
/понякога плача безгласно,
понякога само опитвам
без да успявам да глътна,
да скрия плача си от други/
защото съм слаба, а искам
понякога силна да бъда..
защото е сухо във гърлото,
а вътре потоп е настъпил
и дави, и бурно обръща
сърцето ми – люлка от мъки,
в очите ми – двете ведра,
побрали до капка последна,
трябва ми още една
и ще удавя вселената.
Няма коментари:
Публикуване на коментар