неделя, 10 май 2009 г.

Завързани в градината сезони

Сърцето ми на макове направи,
ръцете ми превърна в слънчогледи,
нищо, нищичко не ми остави,
с което да си тръгна аз от тебе.
Краката ми са два папура вече,
жадни за водите ти дълбоки,
очите ми – два кестена обелени,
които да те гледат, към високото.
Не го разбирам. Мислите са рози,
само ме набождат и кървя,
пак със този цвят на топло късна
есен в алени листа...
Как да проумея, че на пролет
станах, а в сърцето ми е зима,
защото си решил, че е възможно
сезоните да вържеш във градината си,
и как да ти повярвам, че е истинско,
след като не е и грам нормално
аз да съм годишни времена
/?
и пак да ти се подчинявам/

1 коментар:

  1. Само финалът не можах нещо да осмисля... Страхотен стих, Нелче! () И още нещо - не е чак толкова претрупано, все пак можеше да сложиш и още толкова картинки [; Обичам те!

    ОтговорИзтриване