Спускай небето над мене.
/днес е хубаво като момиче,
поело в сърцето си слънце,
в косите си обич закичило,
понесло в ръцете си пролет,
посегнало плод да откъсне.../
Спускай небето над мене...
с ябълки да го опъстрим,
да го поруменеем
с устни, целували ягоди,
да нарисуваме времето
в облаци пухкавобели,
да начертаем дъгички
в очите на хората, много.
Спускай над мене небето!
Да сложим лятото голо
с теб на телата ни, с пръсти
пясъчно топли, горещи,
да закопчаем мига,
в който небето се сеща...
да бъде завивка на влюбени.
Стиховете ти разграждат на атоми чувства! Прекрасна!
ОтговорИзтриване