петък, 8 май 2009 г.

Шепа щастие

От времето съм хванала любов
/а теб те няма в мястото до мене,
няма те, и като го говоря
всичкото това не се променя -
тихичкият факт, че теб те няма,
а усещам топло зад гърба си/

и в ръцете си усещам
чисти като обич пръсти,
и на устните ми има
допир, може би, от вятър
и в очите ми – сълзи,
покапали навън с росата.
Въздухът е някак пълен.
С копнеж и с молекули-име,
ВЕкове НЕчуто иЛИ Не-
запомнено от мисли за любими,
а само сещано със кожа,
от сърце улавяно, от думи
правено на сън, среднощно
писано... на молекули
вдишано и не излязло
от тялото, от всички възелчета,
у които тясно-тясно
любовта е подредила пъзел.
И времето е вече ясно
като шепа щастие, в която
е реалната опасност
да литна просто от земята.

1 коментар:

  1. Искам за теб много повече от шепа щастие, Слънчо.
    Задъхващ стих - както впрочем само ти си го умееш.

    ОтговорИзтриване