Аз често целувам гърба ти,
ти често от мен си отиваш
/и как да докосна със устни
очите, които си взимаш
да спрат да ме гледат и питат
дали те обичам и колко,
как да докосна със устни
твойта поредна посока,
която е винаги същата/
далече, от мене далече...
Аз често потъвам в тила ти
и моля се да ме усетиш,
да се обърнеш, да видиш
очите ми, жадни за твоите,
но често целувам гърба ти
и все те очаквам да дойдеш
преди да си тръгнеш отново
...любов ли е /или олово?/
Колко жалко, че тъгата не прави действителността и поне наполовина толкова красива, колкото прави стиховете ти, Поетесо... Красив и тъжен стих.
ОтговорИзтриване