вторник, 12 май 2009 г.

Таванът за едни е под за други

Таванът за едни е под за други
/разбираш ли защо си пожелавам
да легнеш на земята на света си
и да се вслушаш в мене, във тавана ми/

Косите не подстригвам от години,
за да мога да ги вържа за звездите,

/говоря за цветята по килима ти/
да станат на пътечка от обичане,
но с тебе си играем на редуване -
ден и нощ търкаляме кълбата,
щом слънцето залезе за очите ти
при мен изгрява като злато.

Жерави направила хартиени,
ги раздухвам
/както в твойте мигли
бих събрала всичкия си въздух/

да стигнат до ръцете ти красиви,
и хванал в длани като живи птици
малките ми късчета желания
над мене да живееш с чувството,
че няма помежду ни разстояние,

което да не можем да прекрачим.

1 коментар:

  1. "Косите не подстригвам от години,
    за да мога да ги вържа за звездите..."

    Този фрагмент ме усмихна много-много, а финалът ме натъжи мъничко и ме застави да спра коментара си дотук...

    ОтговорИзтриване