Очите ти усещам отдалече
/и то какви надничащи очи!/
Поискат ли, са две горещи свещи
/не искат ли, са същите, гори
право във душата ми/ от поглед,
от пламнали зеници, пълни с жажда,
в които се намирам много топла,
които ме прибират и прераждат,
а сетне се отварят ей така,
колкото докрай да ме погълнат
/сякаш съм трохичка светлинка,
в крачетата на нощни гълъби/.
Мисля си, че мога да заспя,
само ако тихичко ме гледаш
и двете незалязващи слънца
с приспивна песен люлчено ме вземат.
И то какъв стих! :))
ОтговорИзтриванеНе мога да не джапна тук и да не ти се усмихна!