петък, 9 октомври 2009 г.

От истинското днес на сантиметърче

Синът ни не порасна по-голям,
остана много близо до сестра си –
в мислите ни, в думите, в това,
което щяхме да превърнем в Наше.
Заспива сред звезди, а те броят
колко пъти миглите му трепват,
колко пъти вика ни в съня
със чистото обичане в гласчето си.
Понякога го чувам... и пропуска
поредното си тупкане сърцето ми,
почти го виждам – повече от чувство
и от истинското днес на сантиметърче,
но все пак не... синът ни не порасна,
остана да се бори за сестра си,
а тя се сгуши в него и проплака
с последните сълзи на любовта ни,
която се стопи – дори в очите,
днес „пораснали големи” се наричаме,

но синът ни ще остане вечно малък,
както и сестра му. А обичахме...

3 коментара:

  1. Болящ стих... не знам какво да кажа..

    ОтговорИзтриване
  2. Ох .. и на мене ми се сви сърцето...
    Който има сили да сподели такъв стих , ще намери сили да продължи.Независимо чия е споделената болка.
    Поздрави от сърце !

    ОтговорИзтриване