четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Вдълбаване

Светът ти ми е крив и сякаш вечност
затворена съм в шепа от стъкло
като низ от ненавременни вълшебства.
Пепеляшка ли съм,
спя ли
(на зърно)?
Може би съм дървена
и тежка(?),
ала никак не желая да съм с плът,
щом като телата ви човешки
през матови витрини са в света

(а толкова те искам
и те искам...).
Защо не се покажеш чист и сам,
обещавам,
че ще гладя всички ризи,
ще се трудя с много мравчен плам.
Обещавам.
И ще бъда даже кротка,
може би понякога
– добра.
Но ти не можеш
да поставиш клопка
на своя свят,
а аз като жена
от плачеща върба
не ще помоля
...та после как ще бъдеш с мен щастлив?
Прощавай, че помислих и...
за Бога,
нали съм от дърво – то ще държи,

дори стъклото
(като слънце) да се пръсне
и в кората ми да се вгнезди.

2 коментара:

  1. Днес ми е хубав ден,защото най-накря джапнах и в твоя свят.Радвам се,че те намерих и ще се отбивам при теб и прекрасната ти поезия :)))
    С най-искрено възхищение:Innocence (бивша kisskat на едно друго място)...;)

    ОтговорИзтриване
  2. Не съм сигурен дали разбрах ясно тази емоция, но със сигурност заслужава препрепрепре...прочитане.

    ОтговорИзтриване