Светът ти ми е крив и сякаш вечност
затворена съм в шепа от стъкло
като низ от ненавременни вълшебства.
Пепеляшка ли съм,
спя ли (на зърно)?
Може би съм дървена
и тежка(?),
ала никак не желая да съм с плът,
щом като телата ви човешки
през матови витрини са в света
(а толкова те искам
и те искам...).
Защо не се покажеш чист и сам,
обещавам,
че ще гладя всички ризи,
ще се трудя с много мравчен плам.
Обещавам.
И ще бъда даже кротка,
може би понякога
– добра.
Но ти не можеш
да поставиш клопка
на своя свят,
а аз като жена
от плачеща върба
не ще помоля
...та после как ще бъдеш с мен щастлив?
Прощавай, че помислих и...
за Бога,
нали съм от дърво – то ще държи,
дори стъклото (като слънце) да се пръсне
и в кората ми да се вгнезди.
Днес ми е хубав ден,защото най-накря джапнах и в твоя свят.Радвам се,че те намерих и ще се отбивам при теб и прекрасната ти поезия :)))
ОтговорИзтриванеС най-искрено възхищение:Innocence (бивша kisskat на едно друго място)...;)
Не съм сигурен дали разбрах ясно тази емоция, но със сигурност заслужава препрепрепре...прочитане.
ОтговорИзтриване