сряда, 3 февруари 2010 г.

На Живота /понякога/

Днес си черен и в очите, и в сърцето ми.
Препъна ме, пречупи ме, сломи ме.
И какво като съм още във ръцете ти?
Нали са по-студени и от зимните.
Направи лед под всяка моя крачка,
аз дълго се усмихвах и танцувах,
но вече не! Човешко е да плачеш –
аз съм човек и, значи, съществувам.
А ти си черна точка.
За изтриване.
Което съм започнала –
съм минала...

1 коментар:

  1. Ау, ау, ау... от тоя финал обаче ми прилоша. Никога повече няма да го прочета тоя стих, нещо предизвиква главоболие...

    ОтговорИзтриване