За всички
днес е ден
„Любов и вино”.
За мен –
живот във твоите
очи,
какво
като отдавна
в тях ме има?
Познавам се
и грея.
И дори
избягвам Аполони,
Афродити,
Амурчести тетиви,
правила,
по които
„се явяваме”
пропити
от тая
някак чужда
топлина.
И нека
всяко чуждо
е в червено,
нека
има свещи, танци...
всичко.
Аз в очите ти
пак просто ще погледна...
Този ден е Наш.
И те обичам.
Без вино и без повод.
Само с чувства.
С едничка същност, воля,
със потребност
да бъдa мен самата,
а не чужда.
Да бъда твоя,
пък обикновена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар