Не-е/й/-тук

Не се научи.
Няма да ме чуеш.
И не защото
можеш да търпиш,
и не защото
вечно си разсеян,
нито пък
защото ти се спи.
Не се научи
как съм се научила
да преглъщам болки
като дини,
да редя
съборените кубчета
от твоите нозе
в градината;
да се бия
с гузната ми
съвест,
да приготвям
празното легло,
не си научил
всъщност колко струва
едната самота,
ами ако
утре ме намериш
да ме няма,
утре се окажа
не-е-тук,
какво ще правиш
с празната ни
стая,
тясна
като обръч на капчук?
Не се научи –
нито чу, че казах,
нито го видя у мен, нали? –
просто те обичам
безотказно,
Обичам те...

откакто се родих
в очите ти, в гърдите ти, в живота.