Сърцето ми е сутрешна погача –
усещам ли очакване у теб?
Когато ме посягаш ми се плаче
от щастие, и щипка слънчоглед
поръсва ми кората – да е крехка,
хрупкава и сладка, и добра.
Такова го усещам в мен сърцето,
отчупи си цялото, така
изстинеш ли го, в теб гнездо ще свие
ронливият ми залез на жена.
Чудесно стихотворение!
ОтговорИзтриване