Дом от времена

на Сестра ми

Така и не порасна, моя Обич.
А в очите ти напръскано е с кал.
Защо ли ти е трудно да говориш,
щом като духът ти е разбрал:
тишината прави в тебе страшна буря –
премълчаваш, стискаш и душиш
и след само някакви секунди
всичко в теб от дън душа крещи,
че ти не си сама...
Да ми повярваш
не поиска или не успя,
но животът е живот и щом пораснеш,
животът ти е дом от времена –
за родители, любими и сестри,
за късчета серце и много още.
Така и не порасна, моя Обич,
а ямата у тебе прави нощи,

които те накъсват и разплакват,
а аз в сърцето те зашивам и изчаквам...