събота, 7 ноември 2009 г.

И четката за зъби

Малко ми е тъжно
и много неразбрано...
май че ме прободе във сърцето
и нали съм просто
някаква си рана,
мисля да се пръсна на парчета,
но недей да гледаш
твърде (ще) съм жалка
някакво момиче със капризи,
което четката за зъби
до твоята поставя,
облича ти и дрехите,
и силите.
Как глупаво звучи
поредното откритие,
че и моята любов дори не стига
за нещо по-голямо
от сълзи и усмивки,
защото безутешна съм
и сива,
а ти си просто мъж
пораснал, не пораснал -
на плещите ти има друга тежест...
Защо ли съм ти аз
със своята самотност
и някаква незнайна там надежда?


Да, малко ми е тъжно
и много неразбрано.

2 коментара:

  1. Този песенен стих си намери мелодия в мен, много увличащ е ритъмът му...Харесва ми влюбеното момиче с неговата надежда, пожелавам ви сбъдване :)
    Казах ли колко много ми хареса стиха ти?

    ОтговорИзтриване
  2. А сега и на мен ми стана тъжно. Не питай "защо?", мила, ти не можеш да си отговориш на този въпрос, защото просто не можеш да се погледнеш, когато гледаш мен.

    ОтговорИзтриване