Стрелките са... в часовник уморени.
Часът не е ли час да се брои?
Не по сняг, а в мислите за тебе
съм заспала будна, призори,
защото няма сън, във който бяла
да те взема в жадните ръце
и се блъскам в скрежно огледало,
а тялото ти е отвъд. Боде.
Чак до кръв букетът във леглото.
Покапва от очите ми тъга.
Силно ли ухая на самотност?
/моля те, бъди добър, ела
този път/ аз мога да ни сбъдна -
да сглобя от пъзела душата,
ала ти обръщаш гръб...
и сънуваш. 6 е. От мъглата
стъпките се губят в морав път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар