понеделник, 2 ноември 2009 г.

*Картина

Мириша на любов
/ала от тъжната/
и сякаш се забравих там
/у вас/,
във всяка част
на твойта къща

/на теб, на теб
във всяка част/
,
във стрелките на
убития часовник

/времето така и не отгледахме/,
със теб така ми се говори

/така
ми
се
прегръща/
.
Едрите
капки тишина
ще станат ручей,
лампата ти
с мен ще отнесат
в замъглената страна
на твоя поглед,
в онази

/най-невиждащата част/,
където и вратата
ще е куче,
очакващо стопанина
от гроба,
да
се върне,
да посочи с пръст
шала с топлина на огън...
но кого ще стопли
тънкият воал,
щом у теб
е вече клада?
Забравих се
у твоята душа
като цвете
в чужда ваза.


03.06.'09

Няма коментари:

Публикуване на коментар