понеделник, 2 ноември 2009 г.

.

Ще чака и ще иска онзи вятър
да разроши нашите коси,
но вече сме големи с теб, Приятелю,
и тиха суша дните ни топи,
а нощите самотни като пясък
от ръцете ни текат... като реки.

1 коментар:

  1. Аууу, чудесна импресия!! Нищо, че е толкова тъжна, истински впечатлен съм. Ритъм и чувство се вплитат перфектно в само 6 стиха.

    ОтговорИзтриване