Разлистване

Аз, може би, от утре ще съм цвете
и няма да говоря със уста,
и наместо да докосвам със ръцете си
ще имам изгревни и залезни листа,
които ти ще галиш само с поглед,
само с връхчета на пръсти и мечти.
Аз може още утре по разсъмване
да бъда цвете с румени страни
и в дланите ти да оставям огън,
в гърдите да ухая на печал,
но едно да ти е сигурно – ще мога
да те усмихвам, а когато си заспал
да се поръся като пудразахар
по небетата на сънищата твои.
Ако утре се събудя като цвете,
за дъжда ти ще очаквам и ще моля.