събота, 9 май 2009 г.

Дъжд

По челото ме валиш на капки едри
с устни, само с устни ме валиш,
а е толкова дъждовно, че бедрата ми
сякаш плуват, щом до мен вървиш
и ме покапваш с устни като златен
мед, попил пчеличени крилца
и лекото умение за песни
на пролетните утринни слънца.
По челото ме валиш на едри капки.
С устни, само с устни ме валиш,
а мога да се закълна, че всяка
капчица е звънка като стих,
и мога да се закълна, че този дъжд
няма да удави, да убие
никоя пчела, тревичка, къс
сърчице, поискало да види
кой прелива обич над света
в целувчици от медени уста.

1 коментар: