/Време за надлъгване/
Стигнахме до време за надлъгване.
Кажи ми, че вървя по стъпалата ти
като някой жалък пудел,
като капки дъжд по вятъра,
кажи ми и ще отговоря
как времето със теб не ми е скъпо,
колко ми е стигнала до гушата
твоята способност да отстъпваш
пред твърдия ми поглед /на ината/,
пред вика, стаил ми се зад зъбите.
Кажи ми, да ти кажа, и нататък
да нижем свойто време на надлъгване,
защото много сме се влюбили със теб
и някакси е вече твърде смешно,
че не сме си пускали ръцете
в дни такива като днешните.
И стигнахме до време за надлъгване.
Първият повярвал ще спечели
поглед на убит, а другият –
право да повярва във разделите.
Ах, тежко, тежко. Страничен коментар: все пак мисля, че понятието "обич" и понятието "раздяла" са несъвместими доколкото се съотнасят екстериорните съдържания на техните екзистенциално-битови обобщения, ето защо мисля още, че на т.нар. "раздяла" може да се приписва онтологичен статус тогава и само тогава, когато между определени хора никога не е имало и няма обич, т.е. тогава, когато техните връзки се основават на някоя или някои от всички останали социални релации, но не и на релацията "обич" и ето това имам аз предвид, когато казвам, че между нас, в някакъв смисъл ( в споменатият вече) никога няма да настъпи раздяла. (:
ОтговорИзтриване