на баба
1.
“Где я стою, тебя там нет”
Викат ме птичите песни,
кръв от ушите ми пият.
Някъде – много в небето -
аз към тебе се взирам.
Бялата роба облекла,
Ти се усмихваш, нали…
Може ли да те погледна?
А ще ме гледаш ли ти?
Нощният полет е дълъг.
Плътен като’ първи сняг.
Търся добрата ти дума…
Ще споделиш ли с мен топлия смях,
както го правеше? Всякога…
С ведрите сини очи.
Като във моноспектакъл
сцената с дъно е. Ти…
Помниш ли моите пакости?
Малко голяма съм днес…
В сърцето ледът ми не капва,
но помня и твоята “мен”
колко наивно озъбваше
кривите зъбки. Прости…
Заложих капана за сънища.
Чакам да слезеш. Дали?!
Искам да бъда глупачка,
която вярва в това,
че твоята роба от ласки
ще седне край мойта глава,
а сетне, по-мека, ръката ти
ще ме погали, помилва…
Защо ли когато порастваме
мечтите ни някак изстиват?!
Искам да видиш, че чакам
години след наш’та раздяла.
И птиците вси да прегракнат
за мен ти не си закъсняла.
...в името наше те виждам...
2.
“Открой глаза”
Отблясъкът от локви е корав.
Споменът за теб не ми достига.
Виждам малко Ти във мойто Аз -
блага, кротка, търпелива.
Напев ли си от огнена река…
Шокираните капки в мен попиват.
Колко искам да си у дома
и да ти попея до заспиване
с радиото в нощите. Безсънни.
Още са очите ми на болки.
Винаги съм с теб. На пъзела.
Броят части, ти кажи ми, колко е…
Липсва ми по някоя. Сълза.
Имаш ли мечти? Недей да бягаш!
В облаците чака ми кръвта,
а имам нужда с нея да си лягам,
за да спомням парк, лъчи и обич,
питчиците от Четвърти блок…
Толкова небрежен е животът,
колкото внезапно блъска в СТОП!
3.
“Это мне не снится”
Липсите убиват, както вятър
брули плодове, бере листа.
Но е празна моята ливада
и от лято дълго прежълтя.
Повече от Есен. Сок от Сладки
като блян крайустните топи.
Корените ми са ми крилата.
Цялата земя е моят мир.
Ако искаш, назови ме “Круша”
и кажи, че дръжката ми крива е.
Само със очи ще те изслушам…
и ще падна близо до Масивите!
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар