на сестра ми
Претърсвам луната за твои въздишки.
Ти там си ги скрила, нали?! Не, не питам.
Подсказвам ти само, любимо момиче,
че наши остават звездите...
Гъстите облаци – тези в очите ти –
пак ги прегръщат (аз пак се стопявам
в твоите мисли), твоите сънища
са ореоли на лунно сияние.
То е навсякъде. Сгушват се птиците.
В сините нощи от Обич. Не питай.
Колко въздишки открила съм. Всички!
...и наши остават звездите...
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар