петък, 12 март 2010 г.

Далеч си /наши остават звездите/

на сестра ми

Претърсвам луната за твои въздишки.
Ти там си ги скрила, нали?! Не, не питам.
Подсказвам ти само, любимо момиче,
че наши остават звездите...

Гъстите облаци – тези в очите ти –
пак ги прегръщат
(аз пак се стопявам
в твоите мисли), твоите сънища
са ореоли на лунно сияние.

То е навсякъде. Сгушват се птиците.
В сините нощи от Обич. Не питай.
Колко въздишки открила съм. Всички!
...и наши остават звездите...


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар