понеделник, 15 март 2010 г.

в N ера (2)

на моята Венера

Ези и Тура /двата края на шала ти/
топлят /с усмивки/ твоята пъстрота
като детски лунички в огледало на вятъра.
Ти се смееш и звездно прегръщаш света.
Буф! Парапетите твойте пръсти изчакват,
реките отдолу да станат пързалки,
за да отвориш вратите на гарите
и с кънки да пишеш осморки
/безкрайности/.
От вагона последен най-отзад да помахаш,
че пак ще се върнеш, че ще летиш.
Обратно - напреде пързаляш се всякога -
стабилно красиво - непрофесоналист.
Ези и Тура... всички песни избираш.
По релси припламват светкавици куп
и молят
/учтиво, щурачно/ да вземеш
като в взор планините, тях
/светулките/ в скут...


10.01.2007 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар