понеделник, 15 март 2010 г.

На една Луна разстояние /откровение и вишни/

В напъпилата ласка на Луната
оглежда се уплашена вода.
Легнала у лоното на капка
с меките си вишнени уста.

По кожата и’ вятър се пързаля
и гали кадифените очи,
които двечки клонки отразяват
с лъчите на посипани звезди.

В небето и под него. Плодовете
търкулват се във меката трева
и капката мечтателно поглежда
наоколо. Да скочи като тях

желае в ароматните обятия
на вятъра с тръпчивите ръце.
А той теши я, пеейки със ласката
на Луната. За незнайни светове.

Само приказка. Без принц с коси от кестен,
без бял като от Обич еднорог.
А тя е плаха, като нощна песен,
изплакана от Нежност. Нощ и Скок…

Капва и попива се в земята.
Далеч от меко тупналите вишни.
А в мястото и’, двете клонки плачат,
навели свежовлюбените листи

и прегръщат я във своята мелодия,
поклащани от търсещия вятър.
В лоното на истината своя

/че принадлежи тя прекалено на Земята/

изпраща тихо
нему ласка по Луната.


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар