четвъртък, 11 март 2010 г.

Над мен!


Слънчолина

на сестра ми


Да ме надживееш, надобичаш.
Изпитай всичко, повече от мен.
Някога ще се превърна в Нищо…
но винаги ще се прегръщам в теб.

Оглеждай се… посоките те чакат.
Навсякъде ме питат “Тя къде е?!”
Аз им отговарям без уплаха,
че скоро ще ги хванеш, ще ги слееш.

И те се смеят, толкова са истински.
За друг не виждам с техните очи.
Знаят колко много те обичам и...
нетърпеливо те подканят, продължи.


/Не си за страх, той е твърде малък -
недей му дава своите мечти!
Познавам се в последния ти залък
и щастлива съм, че той ще те държи.../

Когато аз превърна се във Нищо,
завинаги прегърната във теб,
Ти не спирай, толкова красива си,
надобичай ме, пък и ме надживей.


2007 г.

1 коментар:

  1. Имам сестра, която тъкмо хваща живота в ръцете си... Това е толкова силно послание, приемам го доста лично и смятам да й го покажа. Благодаря ти, че намери думите!

    ОтговорИзтриване