понеделник, 15 март 2010 г.

в N ера (4)

на моята Венера

Липсваш ми. /поставям само точка/
И чакам да се върнеш с оня вятър,
който си била във мойте нощи

/помня как се смееше, Приятелко/.
И зная, че не ти е никак леко
някъде в света да се преструваш,
дланите да блъскаш надалече,
докато във клетчица и труд
дните ти протичат. Много вече…

Думи съм измисляла за тебе,
колкото побира ми сърцето.
Кънки ще ти купя и по лед
дано във някой сън със теб се срещнем

/толкова ми липсваш. На небцето ми
крепи се оня писък ненормален,
който е стрела в крилете,
много искам твоето сияние
в облаците пак да ми просветне/...

Точката си търси малка стълбичка,
за да стане проста запетая.
Идвай си, Хвърчило
/и наум
ще призная малката си тайна/!
Търся те в очите с много ласки,
моя Слънчогледена и Истинска

/само крайчеца на твоята опашка
понякога аз виждам бегло в мислите/...


08.08.2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар