понеделник, 15 март 2010 г.

Повярвай ме

Повярвай ме!
Не съм съновидение
и не нося захаросани кошмари
в косите си /ухае на търпение,

твърде малко/. Вече ми припари
този поглед, пълен със мечтания.
Едничък дъх в очите се загнездва
и се тъче на мрежа, като ладия.
Бавно.
...в прилива на нежности.

Свали пашкула! Вече съм пораснала.
Макар в ръцете да съм малка, даже крехка.
Ще духна с мигли около мъглата
да се разсее твоята нелепост,
че ме сънуваш... то кому е нужно,
щом очите ми очите ти целуват
и нозете ми нозете твои срещат
сякаш друг живот и път
не съществуват...


2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар